3 апр. 2015 г., 16:01

По едно и също време

1.1K 0 8

По едно и също време


Онзи ден – по ракиено време –
в нашто село пристигнал човек
със торбичка на гръб, пълна с... бреме
и с проблеми от предния век.
Неподвластен на никакво его,
същността си по дяволски скрил –
никой нищо не знаел за него,
откъде е, какъв ли е бил...
 
Ей на... вчера, по същото време,
от чешмата край пътя отпил
и се спрял отстрани – да подреме,  
а след туй своя път продължил.
Като минал край мойта съседка
(абе... случил бе тоя босяк),
тя захвърлила своята плетка
и приела човечецът благ.
 
И така, пак по същото време,
сочен слух плъзнал в нашта махла –
с кой акъл тя реши да приеме
и помогне на странник в беда?!...
Настанила го кротко на двора
под извитата стара асма,
дето – скришом от всякакви хора –
съм въздишал и аз по жена...
 
Хоп – салатка! – ракиено време...
Хоп – мезе! От герана – вода...
Непрестанно сновяла, да вземе
вкусотийки... това... онова...
Непознатият скитник красиво
посадил във душата ù кълн,
обяснявайки искрено, живо,
за какво, всъщност, тука дошъл...

 
Аз пък, точно по същото време,
бях далече и нищо не чух,
а и – дяволът чер да ме вземе! –
по природа съм мъничко глух.
То – и пътникът – всъщност на нея
обясняваше всичко това,
затова откровено не смея
да призная, че имам вина.
 
Таз комшийка от сума ти време
има усет.  Не е като мен.
Омагьосва човека край тебе
с доброта и със глас кадифен.
Ще изтрие лицето си потно,
ще погледне с дълбоки очи...
Как го прави? Направо – страхотно!
И отвсякъде обич личи...
 
Тя еднакво, по всякое време,
Богородица е! И не е...
За клюкарите хич не ù дреме –
до скандалност премного са те.
Просто ето я – пак ще помогне
на поредния дрипав голтак,
та дано някой ден се замогне
без значение колко и как...
 
Утре, точно по същото време,
ще поеме самотният мъж
без обувки и в кал до колèне,
и през локви под кроткия дъжд.
Ще го брули внезапният вятър,
но в душата ще носи една
жива фея – от странен театър –
най-добрата в селцето жена!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Гъдев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...