По едно и също време
По едно и също време
Онзи ден – по ракиено време –
в нашто село пристигнал човек
със торбичка на гръб, пълна с... бреме
и с проблеми от предния век.
Неподвластен на никакво его,
същността си по дяволски скрил –
никой нищо не знаел за него,
откъде е, какъв ли е бил...
Ей на... вчера, по същото време,
от чешмата край пътя отпил
и се спрял отстрани – да подреме,
а след туй своя път продължил.
Като минал край мойта съседка
(абе... случил бе тоя босяк),
тя захвърлила своята плетка
и приела човечецът благ.
И така, пак по същото време,
сочен слух плъзнал в нашта махла –
с кой акъл тя реши да приеме
и помогне на странник в беда?!...
Настанила го кротко на двора
под извитата стара асма,
дето – скришом от всякакви хора –
съм въздишал и аз по жена...
Хоп – салатка! – ракиено време...
Хоп – мезе! От герана – вода...
Непрестанно сновяла, да вземе
вкусотийки... това... онова...
Непознатият скитник красиво
посадил във душата ù кълн,
обяснявайки искрено, живо,
за какво, всъщност, тука дошъл...
Аз пък, точно по същото време,
бях далече и нищо не чух,
а и – дяволът чер да ме вземе! –
по природа съм мъничко глух.
То – и пътникът – всъщност на нея
обясняваше всичко това,
затова откровено не смея
да призная, че имам вина.
Таз комшийка от сума ти време
има усет. Не е като мен.
Омагьосва човека край тебе
с доброта и със глас кадифен.
Ще изтрие лицето си потно,
ще погледне с дълбоки очи...
Как го прави? Направо – страхотно!
И отвсякъде обич личи...
Тя еднакво, по всякое време,
Богородица е! И не е...
За клюкарите хич не ù дреме –
до скандалност премного са те.
Просто ето я – пак ще помогне
на поредния дрипав голтак,
та дано някой ден се замогне
без значение колко и как...
Утре, точно по същото време,
ще поеме самотният мъж
без обувки и в кал до колèне,
и през локви под кроткия дъжд.
Ще го брули внезапният вятър,
но в душата ще носи една
жива фея – от странен театър –
най-добрата в селцето жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
