По глътка коняк
933
0
2
Ще изпусна последния влак,
сам не знам, ти въобще не ме питай,
ще отпием по глътка коняк
и каквото е писано считай.
Ще посрщнем топлия лъч,
а нощта в своите длани ще вземем
и с прегръдка в тихия дъжд
звезден път с любов ще поемем.
Ще изпратим с обич нощта
и с вълните в едно ще се слеем,
впили устни сами на брега,
ще мечтаем, без дъх ще копнеем.
Като изгрев съм жив потопен
в нежноста ти - прибоя вълшебен,
аз съм само за тебе роден
и съм само от тебе обсебен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Ангелов Все права защищены
.