По глътка коняк

3 авг. 2010 г., 15:02

Поэзия

702 0 2

Ще изпусна последния влак,

сам не знам, ти въобще не ме питай,

ще отпием по глътка коняк

и каквото е писано считай.

Ще посрщнем топлия лъч,

а нощта в своите длани ще вземем

и с прегръдка в тихия дъжд

звезден път с любов ще поемем.

Ще изпратим с обич нощта

и с вълните в едно ще се слеем,

впили устни сами на брега,

ще мечтаем, без дъх ще копнеем.

Като изгрев съм жив потопен

в нежноста ти - прибоя вълшебен,

аз съм само за тебе роден

и съм само от тебе обсебен.