Mystery (Диляна)
28 96
6 мар. 2009 г., 00:29

По горещите релси 

  Поэзия » Пейзажная
841 0 3

На тебе вятър,

на вас - безкрайни планини.

Дълбоки като кратер,

впиват се в теб две очи.

Самотни ливади,

пиещи слънчеви лъчи.

По горещите релси  влакът лети.

 Спуска се,

гледката изкусна е,

чувството препуска през сърца и души.

Долини

с празнотата си пълнят гърди,

със сухотата си предизвикват сълзи.

Не капки роса по тревата разпиляни,

а водопади.

Вятърът те пръска, със сила пада вода,

буди в тебе още чувства.

Вятърът препуска

и те носи, и във теб се блъска,

и през теб минава.

Ще забравя

всяка друга мисъл.

Мое небе и моя поляна

ще остана. Омаяна и замечтана.

© Диляна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уловила си хубавите моменти, които ти дава само пътешествието по релсите, съпътствано от невероятната сила на вятъра... Поклон пред българската красота!
  • Красово е!
  • Много е хубаво! Поздрави!
Предложения
: ??:??