По горещите релси
На тебе вятър,
на вас - безкрайни планини.
Дълбоки като кратер,
впиват се в теб две очи.
Самотни ливади,
пиещи слънчеви лъчи.
По горещите релси влакът лети.
Спуска се,
гледката изкусна е,
чувството препуска през сърца и души.
Долини
с празнотата си пълнят гърди,
със сухотата си предизвикват сълзи.
Не капки роса по тревата разпиляни,
а водопади.
Вятърът те пръска, със сила пада вода,
буди в тебе още чувства.
Вятърът препуска
и те носи, и във теб се блъска,
и през теб минава.
Ще забравя
всяка друга мисъл.
Мое небе и моя поляна
ще остана. Омаяна и замечтана.
© Диляна All rights reserved.
