Представям си една страна.
Огряват я слънца безчет.
Там нямат нощ, а светлина,
цветя и Рай царят навред.
Представям си Земя една,
където мрак не ще съзреш.
Човекът там е светлина!
Земя-Завет! Земя-копнеж.
Представям си, но пак нощта
обгражда ме и ми тъмнѝ.
Отприщва си вратите тя
и втурват се злини, войнѝ...
Но ти, душа, представяй си
Земя-светлик, Земя-копнеж!
С безброй слънца сдружавай се,
нощ, мрак и зло за да възпреш...
.
© Стоян Минев Все права защищены