5 нояб. 2009 г., 22:22

По Иван Вълев

872 0 1

“Какво е всъщност лятото, какво е…”


Очите ти във унес ме намират,

на утрото покоя ми взривяват,

когато ръцете в твоите примират

и онзи, летния, рефрен запяват.


Септември към морето слиза,

след него хукнал е хлапак.

Дано догони, докато е с виза,

бързия международен влак.


Слушам сърцето ти, сгушена

в нежните длани, в любящи ръце.

Време е вече за топла сушина,

миг преди слънцето да се оттече.

Септември към морето плава,

вълната го приема в тиха пазва.

Ти спомняш ли си нещо оттогава –

международния в мечтите ми залязва…

.....................................................................

 

А гарата в Бургас ще ме изпрати

към роден дом и весели другари,

където ще ме чака тръпнещ тате,

а мама сълзите ще сдържа, натежали.

 

И тази тяхна младост ще се спъне

на внучето щастливо в очиците сини.

Дано и болката да ги подмине -

онази болка - по препуснали години!

01.10.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...