По Иван Вълев
“Какво е всъщност лятото, какво е…”
Очите ти във унес ме намират,
на утрото покоя ми взривяват,
когато ръцете в твоите примират
и онзи, летния, рефрен запяват.
Септември към морето слиза,
след него хукнал е хлапак.
Дано догони, докато е с виза,
бързия международен влак.
Слушам сърцето ти, сгушена
в нежните длани, в любящи ръце.
Време е вече за топла сушина,
миг преди слънцето да се оттече.
Септември към морето плава,
вълната го приема в тиха пазва.
Ти спомняш ли си нещо оттогава –
международния в мечтите ми залязва…
.....................................................................
А гарата в Бургас ще ме изпрати
към роден дом и весели другари,
където ще ме чака тръпнещ тате,
а мама сълзите ще сдържа, натежали.
И тази тяхна младост ще се спъне
на внучето щастливо в очиците сини.
Дано и болката да ги подмине -
онази болка - по препуснали години!
01.10.2009г.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени