По Иван Вълев

“Какво е всъщност лятото, какво е…”

Очите ти във унес ме намират,

на утрото покоя ми взривяват,

когато ръцете в твоите примират

и онзи, летния, рефрен запяват.

Септември към морето слиза,

след него хукнал е хлапак.

Дано догони, докато е с виза,

бързия международен влак.

Слушам сърцето ти, сгушена

в нежните длани, в любящи ръце.

Време е вече за топла сушина,

миг преди слънцето да се оттече.

Септември към морето плава,

вълната го приема в тиха пазва.

Ти спомняш ли си нещо оттогава –

международния в мечтите ми залязва…

.....................................................................

А гарата в Бургас ще ме изпрати

към роден дом и весели другари,

където ще ме чака тръпнещ тате,

а мама сълзите ще сдържа, натежали.

И тази тяхна младост ще се спъне

на внучето щастливо в очиците сини.

Дано и болката да ги подмине -

онази болка - по препуснали години!