Nov 5, 2009, 10:22 PM

По Иван Вълев

  Poetry » Love
868 0 1

“Какво е всъщност лятото, какво е…”


Очите ти във унес ме намират,

на утрото покоя ми взривяват,

когато ръцете в твоите примират

и онзи, летния, рефрен запяват.


Септември към морето слиза,

след него хукнал е хлапак.

Дано догони, докато е с виза,

бързия международен влак.


Слушам сърцето ти, сгушена

в нежните длани, в любящи ръце.

Време е вече за топла сушина,

миг преди слънцето да се оттече.

Септември към морето плава,

вълната го приема в тиха пазва.

Ти спомняш ли си нещо оттогава –

международния в мечтите ми залязва…

.....................................................................

 

А гарата в Бургас ще ме изпрати

към роден дом и весели другари,

където ще ме чака тръпнещ тате,

а мама сълзите ще сдържа, натежали.

 

И тази тяхна младост ще се спъне

на внучето щастливо в очиците сини.

Дано и болката да ги подмине -

онази болка - по препуснали години!

01.10.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...