По жизнения друм

29 июл. 2010 г., 23:06

Поэзия » Другая

660 0 2

И лута се човек по лабиринт безкраен,

търсещ светъл лъч, надежда, красота,

но се натъква винаги на злоба, враг коварен,

която го лишава от мир и свобода.

И дори не може дъх да си поеме,

нападан от неволи и ужаси безброй,

които го притискат, като тежко бреме,

а той пак жадува си за радост и покой.

Ала радост може да постигне само,

когато се обърне към Бог от все сърце,

да потърси изход от личната си драма

и да повери съдбата си в Негови ръце.

Душата му тогава се в миг успокоява

и продължава смело да върви напред,

около себе си тя всичко облагородява

и носи тишина, хармония и ред.