По жизнения друм
И лута се човек по лабиринт безкраен,
търсещ светъл лъч, надежда, красота,
но се натъква винаги на злоба, враг коварен,
която го лишава от мир и свобода.
И дори не може дъх да си поеме,
нападан от неволи и ужаси безброй,
които го притискат, като тежко бреме,
а той пак жадува си за радост и покой.
Ала радост може да постигне само,
когато се обърне към Бог от все сърце,
да потърси изход от личната си драма
и да повери съдбата си в Негови ръце.
Душата му тогава се в миг успокоява
и продължава смело да върви напред,
около себе си тя всичко облагородява
и носи тишина, хармония и ред.
© Виктор Костадинов All rights reserved.
