viki1976 (Виктор Костадинов)
22 8
29.07.2010 г., 23:06 ч.

По жизнения друм 

  Поезия » Друга
661 0 2

И лута се човек по лабиринт безкраен,

търсещ светъл лъч, надежда, красота,

но се натъква винаги на злоба, враг коварен,

която го лишава от мир и свобода.

 

И дори не може дъх да си поеме,

нападан от неволи и ужаси безброй,

които го притискат, като тежко бреме,

а той пак жадува си за радост и покой.

 

Ала радост може да постигне само,

когато се обърне към Бог от все сърце,

да потърси изход от личната си драма

и да повери съдбата си в Негови ръце.

 

Душата му тогава се в миг успокоява

и продължава смело да върви напред,

около себе си тя всичко облагородява

и носи тишина, хармония и ред. 

© Виктор Костадинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??