viki1976 (Виктор Костадинов)
22 8
29 jul 2010, 23:06

По жизнения друм 

  Poesía » Otra
659 0 2

И лута се човек по лабиринт безкраен,

търсещ светъл лъч, надежда, красота,

но се натъква винаги на злоба, враг коварен,

която го лишава от мир и свобода.

 

И дори не може дъх да си поеме,

нападан от неволи и ужаси безброй,

които го притискат, като тежко бреме,

а той пак жадува си за радост и покой.

 

Ала радост може да постигне само,

когато се обърне към Бог от все сърце,

да потърси изход от личната си драма

и да повери съдбата си в Негови ръце.

 

Душата му тогава се в миг успокоява

и продължава смело да върви напред,

около себе си тя всичко облагородява

и носи тишина, хармония и ред. 

© Виктор Костадинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??