24 нояб. 2013 г., 10:43

По керемидите луната си отива 

  Поэзия » Пейзажная
2713 8 26

По керемидите луната си отива.

Петелът е разгонил и звездите.

Сукман от мляко в рожбица прелива,

а то със плач потрива си очите...

 

По керемидите луната си отива.

Рибар с цигара времето опитва.

Косаческо чукче с кълвач се слива.

Шамия бяла кръсти се в молитва...

 

По керемидите луната си отива,

а слънцето се хили зад баира.

По булчински е пременена в бяло сливата.

Две свраки нещо спорят и придирят...

 

По керемидите луната си отива,

а утрото се буди с дъх на вишни.

По устни "Сбогом!" жари самодива.

Часовник и халка са ни излишни...

 

По керемидите луната си отиде.

Селцето ни във шепичка е сбрано

и дим пропушва... Нищо се не види...

И сякаш вече нищо не остана...

 

 

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен стих! Образцов във всеки смисъл!
    Един бърз превод на последната ви строфа се получи така


    Луна исчезла с черепичной крыши,
    Деревню словно что-то в горсть собрало,
    Туман укрыл все, дымом заклубившись,
    Так, будто ничего и не осталось
  • Благодаря за прекрасните думи казани4 от вас.Зем
  • Браво!
  • Ах, че ме отнесе този стих! И толкова, толкова е мой и навреме. Сякаш си ме видял някак отстрани и нарисувал картината с думи. Благодаря за изживяването.
  • Приказно и красиво!
  • От Господ ти е това!
  • ..по устни "Сбогом" жари самодива...
    чудно...тайствено...много ми харесва
  • Каква поетична красота!!! Аплодирам те!
  • Харесах много по керемидите. Луната си отива
  • Много е хубаво - пасторално някак и магично! В тази "шепичка" наистина няма нужда от часовник и халка!...
  • Привет Зем! Красив стих, а емоцията в края е убийствена.
    Да усетиш физическа тежест в гърдите, да не можеш да поемеш дъх и да те заболи .... Успял си!
  • !!
  • И аз, малко закъснял,се присъединявам към мнението на колегите преди мен!Стихото гъмжи от хрумки и поетични находки!!Поздравявам те, Зем!
    Добра работа!Оценявам по достайнствата!!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Поздравления и от мен за прекрасния стих!
  • Много красиво!
  • И по керемидите тишината се завръща!Харесах,Краси!
  • Хубаво е
  • Тя, Луната, си отиде по керемидите, но в душата ми нещо голямо остана ...! Евала, Краси! Поздрави!
  • Чудесно е и поетично, и точно, и истински образно - всяка дума е щрих на талантлив художник, всеки ред е картина в картината и самостоятелно живеещ образ, всеки образ е символ и настроение, изживяване и дух, стиховете са мелодични и се леят, като песен изпята не от певец с големи бели дробове, а от лирик с глас изтъкан от топли, звучни, бархетни тонове!!!
  • Върна ме толкова години назад, Зем,... там, където наистина "вече нищо не остана"...
    Поздрав за хубавия стих!
  • Прочетох, и сякаш ми се успокои неспокойната душица.
  • Красива образност!
  • Поздравления!
  • харесах приказката!!!
    благодаря!
  • Зем, потопих се за миг в твоя свят.
    Благодаря!
  • Потънах и останах там!
    Аплодисменти!
Предложения
: ??:??