По керемидите луната си отива
По керемидите луната си отива.
Петелът е разгонил и звездите.
Сукман от мляко в рожбица прелива,
а то със плач потрива си очите...
По керемидите луната си отива.
Рибар с цигара времето опитва.
Косаческо чукче с кълвач се слива.
Шамия бяла кръсти се в молитва...
По керемидите луната си отива,
а слънцето се хили зад баира.
По булчински е пременена в бяло сливата.
Две свраки нещо спорят и придирят...
По керемидите луната си отива,
а утрото се буди с дъх на вишни.
По устни "Сбогом!" жари самодива.
Часовник и халка са ни излишни...
По керемидите луната си отиде.
Селцето ни във шепичка е сбрано
и дим пропушва... Нищо се не види...
И сякаш вече нищо не остана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
