24.11.2013 г., 10:43 ч.

По керемидите луната си отива 

  Поезия » Пейзажна
3001 9 26
По керемидите луната си отива.
Петелът е разгонил и звездите.
Сукман от мляко в рожбица прелива,
а то със плач потрива си очите...
По керемидите луната си отива.
Рибар с цигара времето опитва.
Косаческо чукче с кълвач се слива.
Шамия бяла кръсти се в молитва...
По керемидите луната си отива,
а слънцето се хили зад баира.
По булчински е пременена в бяло сливата.
Две свраки нещо спорят и придирят... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
: ??:??