По коловоза на живота...
С нежността на пеперуди ме покриваш,
закриляш ме и обичта ти в мен гори.
Задавяш глътката, когато те отпивам,
земята покоряваш... дори и да вали -
минаваш и през бури, урагани.
В морето, синьото, на твоите очи
дори да се удавя, нека всеки знае-
от обич е било, но без сълзи.
Стаена нежност в дланите си носиш.
На завет съм със теб през всички дни.
Когато Истински до мен застанеш,
с любов ще отшумят и болки, и злини.
И само мъжката ти гордост пречи, зная,
да споделиш дълбокия копнеж по мен.
Жадувайки го, спирам да гадая -
сърцето ще дочакам в слънчев ден.
Че на живота, виждаш, краят наближава!
Децата ще поемат своя път напред.
А двама ли сме в влака на живота,
по коловоза общ светът ще е по-лек!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
