По котешките стъпки ме открий...
"По котешките стъпки те дочух,
от пъстрото в очите ти прихванах.
Навярно си игра на жаден слух
и нарисувана тъга по памет.
В лицето ти от слънчице се взрях
и дълго - дълго светлина събирах.
Тъй капе всеки първороден грях
и се отлива в струнен звън на лира."
ПО КОТЕШКИТЕ СТЪПКИ автор Илко Илиев (poeta)
А това е моят отговор, вдъхновен от прекрасните куплети :
Аз стъпвам като котка предпазливо
и пъстрото в очите ми просветва.
Не съм дете - престорено свенливо,
нито тъга и премълчана клетва.
Лицето ми е слънчице, нали?
За тебе свети то с несподелена нежност.
На капки първороден грях вали
и се изгубва в тиха неизбежност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
