По лунната пътека
В пътя ми по лунната пътека
ти подай ми своята ръка,
последвай ме със стъпки леки
и до хоризонта – все така.
Ще вървим до прага на безкрая,
ще ни шепнат морските вълни,
лунното сребро ще ни омае,
блеснало в безбройни светлини.
Звезден свод над вечността надвесен
ще бди за нас с милиард очи.
Изпята от невидим хор небесен,
любимата ни песен ще звучи.
На света лъжовен и студен
ще пробием вечната стена,
ще започнем утрешния ден
със любов, надежда, светлина.
Морето ще играе свойта драма,
пълна със легенди и мечти.
Вселената ще се превърне само
в Пътека Лунна, Аз и Ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Данчев Все права защищены
