26.03.2020 г., 13:02 ч.

По лунната пътека 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
771 1 3

В пътя ми по лунната пътека

ти подай ми своята ръка,

последвай ме със стъпки леки

и до хоризонта – все така.

 

Ще вървим до прага на безкрая,

ще ни шепнат морските вълни,

лунното сребро ще ни омае,

блеснало в безбройни светлини.

 

Звезден свод над вечността надвесен

ще бди за нас с милиард очи.

Изпята от невидим хор небесен,

любимата ни песен ще звучи.

 

На света лъжовен и студен

ще пробием вечната стена,

ще започнем утрешния ден

със любов, надежда, светлина.

 

Морето ще играе свойта драма,

пълна със легенди и мечти.

Вселената ще се превърне само

в Пътека Лунна, Аз и Ти.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за ласкавите отзиви.
  • Вселената ще се превърне само
    в Пътека Лунна, Аз и Ти.- горе долу това ми е представата за вселената..Хубаво!
  • Много ми хареса, пълно е с нежност и любов...
Предложения
: ??:??