В гората се крили двамина хайдуци
и мъчел ги яростен глад.
Орачът в съседната нива накуцвал
в браздата след коня си млад.
Те хвърлили жребие кой да затрие
горкия отруден селяк –
с храната в торбата му глад да надвият,
макар и за малко, все пак…
Избраният тръгнал и… върнал се после
в ръка само с къшей сухар.
Невярващо другият стрелнал зъл поглед
към своя „набожен” другар.
– Това ли е всичко, което си носи?!
Та няма ли още храна?!
– Изварата хвърлих, защото сa пости!
Вземи половината, на!
© Красимир Тенев Все права защищены