18 сент. 2009 г., 23:14

По Маргарит Минков

746 0 2

Днес няма как да посрещна Джулая,

а утрето вчерашно отдавна избяга.

И изгревът вече не води към Рая -

за залезна булка се кипри и стяга!

 

А някак изкусно, а може би точно

предвардили първия слънчев лъч,

златен, докосваш крилете

на моите устни, морето...

И няма ни привкус, ни глъч.

Просто първия слънчев лъч.

 

Всеки изгрев е различен,

но и всеки изгрев е специален.

За един е романтичен,

а за други - огледален.

 

Едни призвани сме да изгорим,

докато други се греят с душите ни.

И като казват, че сме дим,

превръщат ни в незвани скитници.

 

"Есента дойде по три причини:
да види дали не се е оженило
любимото ù момче,
да нагледа лозето си
и да изяде една праскова.
А си отиде по три причини:
момчето ù се е оженило,
лозето ù е обрано,
а прасковата е откъсната от тебе."

"Просто..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...