18.09.2009 г., 23:14 ч.

По Маргарит Минков 

  Поезия » Любовна
562 0 2

Днес няма как да посрещна Джулая,

а утрето вчерашно отдавна избяга.

И изгревът вече не води към Рая -

за залезна булка се кипри и стяга!

 

А някак изкусно, а може би точно

предвардили първия слънчев лъч,

златен, докосваш крилете

на моите устни, морето...

И няма ни привкус, ни глъч.

Просто първия слънчев лъч.

 

Всеки изгрев е различен,

но и всеки изгрев е специален.

За един е романтичен,

а за други - огледален.

 

Едни призвани сме да изгорим,

докато други се греят с душите ни.

И като казват, че сме дим,

превръщат ни в незвани скитници.

 

"Есента дойде по три причини:
да види дали не се е оженило
любимото ù момче,
да нагледа лозето си
и да изяде една праскова.
А си отиде по три причини:
момчето ù се е оженило,
лозето ù е обрано,
а прасковата е откъсната от тебе."

"Просто..."

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??