По Маргарит Минков
745
0
2
Днес няма как да посрещна Джулая,
а утрето вчерашно отдавна избяга.
И изгревът вече не води към Рая -
за залезна булка се кипри и стяга!
А някак изкусно, а може би точно
предвардили първия слънчев лъч,
златен, докосваш крилете
на моите устни, морето...
И няма ни привкус, ни глъч.
Просто първия слънчев лъч.
Всеки изгрев е различен,
но и всеки изгрев е специален.
За един е романтичен,
а за други - огледален.
Едни призвани сме да изгорим,
докато други се греят с душите ни.
И като казват, че сме дим,
превръщат ни в незвани скитници.
"Есента дойде по три причини:
да види дали не се е оженило
любимото ù момче,
да нагледа лозето си
и да изяде една праскова.
А си отиде по три причини:
момчето ù се е оженило,
лозето ù е обрано,
а прасковата е откъсната от тебе."
"Просто..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
