18 sept 2009, 23:14

По Маргарит Минков

743 0 2

Днес няма как да посрещна Джулая,

а утрето вчерашно отдавна избяга.

И изгревът вече не води към Рая -

за залезна булка се кипри и стяга!

 

А някак изкусно, а може би точно

предвардили първия слънчев лъч,

златен, докосваш крилете

на моите устни, морето...

И няма ни привкус, ни глъч.

Просто първия слънчев лъч.

 

Всеки изгрев е различен,

но и всеки изгрев е специален.

За един е романтичен,

а за други - огледален.

 

Едни призвани сме да изгорим,

докато други се греят с душите ни.

И като казват, че сме дим,

превръщат ни в незвани скитници.

 

"Есента дойде по три причини:
да види дали не се е оженило
любимото ù момче,
да нагледа лозето си
и да изяде една праскова.
А си отиде по три причини:
момчето ù се е оженило,
лозето ù е обрано,
а прасковата е откъсната от тебе."

"Просто..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...