Sep 18, 2009, 11:14 PM

По Маргарит Минков

  Poetry » Love
741 0 2

Днес няма как да посрещна Джулая,

а утрето вчерашно отдавна избяга.

И изгревът вече не води към Рая -

за залезна булка се кипри и стяга!

 

А някак изкусно, а може би точно

предвардили първия слънчев лъч,

златен, докосваш крилете

на моите устни, морето...

И няма ни привкус, ни глъч.

Просто първия слънчев лъч.

 

Всеки изгрев е различен,

но и всеки изгрев е специален.

За един е романтичен,

а за други - огледален.

 

Едни призвани сме да изгорим,

докато други се греят с душите ни.

И като казват, че сме дим,

превръщат ни в незвани скитници.

 

"Есента дойде по три причини:
да види дали не се е оженило
любимото ù момче,
да нагледа лозето си
и да изяде една праскова.
А си отиде по три причини:
момчето ù се е оженило,
лозето ù е обрано,
а прасковата е откъсната от тебе."

"Просто..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...