26 авг. 2020 г., 16:33

По момичешки 

  Поэзия » Философская
458 1 8

Избирам да съм вечното момиче:

 

което с облаци наум обича да рисува,

и вечно търси из тревата детелини,

което нощем из Вселената пътува

разглеждайки космически картини...

 

Което сутрин със цветята си говори

и рее се в ума си из далечните простори,

което крачи неуморно по пътя към мечтите

и вижда мъдрост във вселенските закони...

 

Което броди из планинските пътеки

и вижда форми даже във скалите,

което скача с радост във вълните морски

и нарочно в пясъка заравя си косите...

 

Което с книгите пътува до безкрая

и връща се на пръсти във съня си,

което в трепета на пролетна омая

рисува по платното с пръсти...

 

Което добрини опитва се да прави -

така сърцето му момичешко диктува,

което музика щом чуе, оживява

и в душата си започва да танцува...

 

Избирам да съм вечното момиче

и по момичешки дори ще остарявам...

Момичето, което днес със пълни шепи диша и

през живота с радост преминава!

 

© Даниела Ганчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??