По момичешки
Избирам да съм вечното момиче:
което с облаци наум обича да рисува,
и вечно търси из тревата детелини,
което нощем из Вселената пътува
разглеждайки космически картини...
Което сутрин със цветята си говори
и рее се в ума си из далечните простори,
което крачи неуморно по пътя към мечтите
и вижда мъдрост във вселенските закони...
Което броди из планинските пътеки
и вижда форми даже във скалите,
което скача с радост във вълните морски
и нарочно в пясъка заравя си косите...
Което с книгите пътува до безкрая
и връща се на пръсти във съня си,
което в трепета на пролетна омая
рисува по платното с пръсти...
Което добрини опитва се да прави -
така сърцето му момичешко диктува,
което музика щом чуе, оживява
и в душата си започва да танцува...
Избирам да съм вечното момиче
и по момичешки дори ще остарявам...
Момичето, което днес със пълни шепи диша и
през живота с радост преминава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Ганчева Всички права запазени
