16 июн. 2010 г., 15:06

По нашите стъпки

655 0 1

По нашите стъпки

 

Слънцето морно горе грее,

а аз нагоре пак вървя,

с ясно знание болка ще намеря,

на наш'то място спомен тлее,

с всяка стъпка аз кървя.

 

И капките все по-тежки стават,

по хълма стръмен капките текат

и сетне се старото дърво явява ,

край него се призраци развяват,

ще виснат там до края на века.

 

И аз своя дух там оставих,

прегърнал нежно твоята душа

в сянката на зеленото дърво,

и миналото завинаги забравих,

продължих своя път да вървя.

 

S.Deathstroke

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богомил Пушев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно това е идеята.. топоса ,около който се върти основната идея във всяко едно нещо което напиша са отминалите дни или ,по-точно преодоляването им.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...