По нашите стъпки
Слънцето морно горе грее,
а аз нагоре пак вървя,
с ясно знание болка ще намеря,
на наш'то място спомен тлее,
с всяка стъпка аз кървя.
И капките все по-тежки стават,
по хълма стръмен капките текат
и сетне се старото дърво явява ,
край него се призраци развяват,
ще виснат там до края на века.
И аз своя дух там оставих,
прегърнал нежно твоята душа
в сянката на зеленото дърво,
и миналото завинаги забравих,
продължих своя път да вървя.
S.Deathstroke
© Богомил Пушев Все права защищены