Jun 16, 2010, 3:06 PM

По нашите стъпки 

  Poetry » Love
454 0 1

По нашите стъпки

 

Слънцето морно горе грее,

а аз нагоре пак вървя,

с ясно знание болка ще намеря,

на наш'то място спомен тлее,

с всяка стъпка аз кървя.

 

И капките все по-тежки стават,

по хълма стръмен капките текат

и сетне се старото дърво явява ,

край него се призраци развяват,

ще виснат там до края на века.

 

И аз своя дух там оставих,

прегърнал нежно твоята душа

в сянката на зеленото дърво,

и миналото завинаги забравих,

продължих своя път да вървя.

 

S.Deathstroke

© Богомил Пушев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Точно това е идеята.. топоса ,около който се върти основната идея във всяко едно нещо което напиша са отминалите дни или ,по-точно преодоляването им.
Random works
: ??:??