Jun 16, 2010, 3:06 PM

По нашите стъпки

  Poetry » Love
654 0 1

По нашите стъпки

 

Слънцето морно горе грее,

а аз нагоре пак вървя,

с ясно знание болка ще намеря,

на наш'то място спомен тлее,

с всяка стъпка аз кървя.

 

И капките все по-тежки стават,

по хълма стръмен капките текат

и сетне се старото дърво явява ,

край него се призраци развяват,

ще виснат там до края на века.

 

И аз своя дух там оставих,

прегърнал нежно твоята душа

в сянката на зеленото дърво,

и миналото завинаги забравих,

продължих своя път да вървя.

 

S.Deathstroke

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил Пушев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно това е идеята.. топоса ,около който се върти основната идея във всяко едно нещо което напиша са отминалите дни или ,по-точно преодоляването им.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...