16.06.2010 г., 15:06

По нашите стъпки

653 0 1

По нашите стъпки

 

Слънцето морно горе грее,

а аз нагоре пак вървя,

с ясно знание болка ще намеря,

на наш'то място спомен тлее,

с всяка стъпка аз кървя.

 

И капките все по-тежки стават,

по хълма стръмен капките текат

и сетне се старото дърво явява ,

край него се призраци развяват,

ще виснат там до края на века.

 

И аз своя дух там оставих,

прегърнал нежно твоята душа

в сянката на зеленото дърво,

и миналото завинаги забравих,

продължих своя път да вървя.

 

S.Deathstroke

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Пушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно това е идеята.. топоса ,около който се върти основната идея във всяко едно нещо което напиша са отминалите дни или ,по-точно преодоляването им.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...