19 дек. 2014 г., 11:13

По нестинарски 

  Поэзия » Другая
528 0 5
Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии,
нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец
залостила вси страхове.
Превръща се... тъпанът в ехо,
а гайдата с вик пригушен
в душата прониква дълбоко...
Заплаква обредният ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Все права защищены

Предложения
: ??:??