По нестинарски

19 dic 2014, 11:13

Poesía » Otra

525 0 5

Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии,
нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец
залостила вси страхове.
Превръща се... тъпанът в ехо,
а гайдата с вик пригушен
в душата прониква дълбоко...
Заплаква обредният ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По нестинарски

Искате да прочетете повече?

Propuestas