19 dic 2014, 11:13

По нестинарски

Poesía » Otra

606 0 5

Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии,
нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец
залостила вси страхове.
Превръща се... тъпанът в ехо,
а гайдата с вик пригушен
в душата прониква дълбоко...
Заплаква обредният ден.
Нозете по въглени жежки
танцуват, прославят мига
във който животът човешки
триумф е в двубой със смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Човек (Анна Станоева)

Уау! Таня, отлично стихотворение!

2014-12-19T16:10:29+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Благодаря ви, Младен, Ангел и Стойна!
За мен е удоволствие да ви виждам тук!

2014-12-19T12:35:44+02:00
stoyna (Стойна Димова)

"Обяздила всички стихии,
нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец
залостила вси страхове."
Прекрасно стихотворение написано ителигентно, вълнуващо и
високо интелектуално.Вълнуващо и дълбоко докосващо.
Поздрав за него и авторката му!Весели празници!

2014-12-19T12:25:06+02:00
aap (Ангел)

Божествен стих!Пропит с живот отдаден на борбата ! Да бъде лошото в калта!А ТОПЛАТА ЖАРАВА ВЪВ СЪРЦАТА!ТАНИЧКА !!!

2014-12-19T12:08:58+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове...
Заплаква обредният ден.
Нозете по въглени жежки
танцуват, прославят мига
във който животът човешки
триумф е в двубой със смъртта."

Силно импониращо поетично ОКО на великолепен текст - изведен и защитен отлично!

Поздравление, Таня!

2014-12-19T12:03:06+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0