По нестинарски

Dec 19, 2014, 11:13 AM

Poetry » Other

527 0 5

Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии,
нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец
залостила вси страхове.
Превръща се... тъпанът в ехо,
а гайдата с вик пригушен
в душата прониква дълбоко...
Заплаква обредният ден. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По нестинарски

Want to read more?

Random works