Dec 19, 2014, 11:13 AM

По нестинарски

  Poetry » Other
600 0 5

Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии,
нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец
залостила вси страхове.
Превръща се... тъпанът в ехо, 
а гайдата с вик пригушен
в душата прониква дълбоко...
Заплаква обредният ден.
Нозете по въглени жежки 
танцуват, прославят мига
във който животът човешки
триумф е в двубой със смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уау! Таня, отлично стихотворение!
  • Благодаря ви, Младен, Ангел и Стойна!
    За мен е удоволствие да ви виждам тук!
  • "Обяздила всички стихии,
    нарамила кръста студен,
    препускам през ада убиец
    залостила вси страхове."
    Прекрасно стихотворение написано ителигентно, вълнуващо и
    високо интелектуално.Вълнуващо и дълбоко докосващо.
    Поздрав за него и авторката му!Весели празници!
  • Божествен стих!Пропит с живот отдаден на борбата ! Да бъде лошото в калта!А ТОПЛАТА ЖАРАВА ВЪВ СЪРЦАТА!ТАНИЧКА !!!
  • "Нестинарски жаравата сричам
    поела икона в ръце.
    В небето олтарно се вричам
    изтрила сълзи врагове...
    Заплаква обредният ден.
    Нозете по въглени жежки
    танцуват, прославят мига
    във който животът човешки
    триумф е в двубой със смъртта."

    Силно импониращо поетично ОКО на великолепен текст - изведен и защитен отлично!

    Поздравление, Таня!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...