sama86 (Евкалипт)
68 194
6 нояб. 2008 г., 11:39

По-нужен си от всякога 

  Поэзия
815 0 9
 

А как е топло в шепите, от топлината на камината,

  със стари чергила покривам нощите, самотница.

Под миглите ми бавно ляга краят на годината,

    по-нужен си от всякога, сиротнико...

 

Ноември идва като циганин, брадясал и нехаещ,

   и се търкаля в купчините пукащи листа,

тополите сълзят, потънали във жълто като свещ,

   по-нужен си от всякога... сега...

 

Познат се спуска мракът, по върха на пръстите,

    безгласно споделен, стар съпричастник,

С предчувствие за зима следи от стъпки ще поръси,

     по-нужен си от всякога, възкръснал миг...

 

Усещаш ли. Ще бъде бяла. С цвета на чистото добро,

     и ще остане в премълчаване, в копнение и зима,

едно различно бяло, с цвета на изоставено легло.

       По-нужен си от всякога, за да ме има...

© Евкалипт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??