28 апр. 2018 г., 21:24

По „Писмо от отрова“ от Андромаха (Белла)

563 0 0

По „Писмо от отрова

от Андромаха (Белла)

 

Oпита ме с върха на пръстите,
но впих ти се жестоко във душата,
камшик те жулна парещо по устните
и те проряза до пети браздата.

Горчива съм.
И се разливам в тъмното,
когато ме опитват слепешката.
Намразят ли ме-пият ме до дъното,
пиянство е на болката юздата.

Отрова съм,
на никой не приличам,
отдавам се... и вече ме желаят.
Проклета съм, до смърт обичам!
Обичаш ме. Да... аз съм Краят!

 

Смятам да си поиграя с тези стихове, идеята е многопластова. Има голяма еротика в това как отровата се люби ненаситно до смърт с този, когото е обикнала... дори и да е нейната смърт

 

 

 

Символ е еротиката на живот

и царството на чувствена наслада.

Сред червеи отровата ни води

и любов заключва зад ограда. 

 

Тя е скок в бездънна бездна

по избор твой или на някой друг.

Откъдето и да я погледнеш

е като на Тор безсмъртния чук. 

 

Отровата наслада не доставя.

Разбираш разликата между двете

щом се сблъскаш с тях в живота 

и ги опознаеш, без умът да крета...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....