rudin (Иван Христов)
858 1444
22 нояб. 2011 г., 01:31

По поетичната ни писта 

  Поэзия » Другая
549 0 16

Дали ще мога да реша

момента, за да спра да пиша,

в стихът си болка да теша

преди да секне будна мисъл?

 

Ако изпусна този миг,

приятели, вий ми кажете!

От пистата ще сляза тих

в заслон, далеч от ветровете.

 

От сайтовете ще следя

и в стиховете ще усещам

от радост, скръб или в беда

вълненията в слово вещо.

 

Поезията ни без мен

не ще изгуби своя блясък

и няма да съм наранен,

а ще остана съпричастен

 

на туй, което е било,

което и след мен ще бъде:

без лист, молив или стило

във стаята ми да се съмне.

 

И ако в слалома греша

по поетичната ни писта

(пропусна някоя врата

и не закантвам напористо),

 

размахайте ми флаг червен –

ще бъда с вас безкрайно искрен:

на вятъра оставам в плен

високо, някъде под Вихрен!

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е!
  • Рудин, по-добре ще е, да следиш сайтовете и да казваш добро утро на тази и онази поетеса отколкото да мислиш за глупости.Не спирай да пишеш !
  • Поздрави!
  • Дали ще пиша оше, аз не зная,
    на знам, че пиша ли, аз дишам.
    Докато дишаш, пиши!
  • Много ми хареса!
  • Моментът със сигурност не е дошъл!
    Продължавай, удоволствие е за мен!
  • ...един от поетите, които чета с удоволствие...Браво, Ванка!
  • Докато те навестява музата, и имаш какво да ни кажеш, защо трябва, да ти развеем червен флаг, Рудин?!
    Не съди по коментарите, приятел!
    Има толкова хубави и силни творби под които се мъдрят няколко коментара, но това не я прави по - малко добра, нали!
    А ти пишеш!
  • !!!!! Поздрав сърдечен!
  • Нали приятелите са за това,да са до теб и в трудните моменти
    Пиши,пиши...
    Поздрав
  • Красиво звучене!!!
  • Добро утро, Роза!
  • Добрата поезия е като старото вино, с годините по- хубава става.
    Добро утро, Рудин!
  • Пепа, Цвета, благодаря ви за отзивите! Усмихнато да е и на вас!
  • "Дали ще мога да реша

    момента, за да спра да пиша,

    в стихът си болка да теша

    преди да секне будна мисъл?"

    Ще можеш да решиш, когато му дойде времето! Ала за сега не спирай!

  • Ако трябва да правим подобни сравнения, по-скоро бих оприличила поезията на ски-скок, а не на слалом. Не спирай да пишеш! Тук няма червени флагове и картони. Има емоции - болка, любов...и един мълчалив бял лист, който е способен да попие всичко. А след това ти става леко! Поздрави и нека ти е усмихнато
Предложения
: ??:??