По поетичната ни писта
Дали ще мога да реша
момента, за да спра да пиша,
в стихът си болка да теша
преди да секне будна мисъл?
Ако изпусна този миг,
приятели, вий ми кажете!
От пистата ще сляза тих
в заслон, далеч от ветровете.
От сайтовете ще следя
и в стиховете ще усещам
от радост, скръб или в беда
вълненията в слово вещо.
Поезията ни без мен
не ще изгуби своя блясък
и няма да съм наранен,
а ще остана съпричастен
на туй, което е било,
което и след мен ще бъде:
без лист, молив или стило
във стаята ми да се съмне.
И ако в слалома греша
по поетичната ни писта
(пропусна някоя врата
и не закантвам напористо),
размахайте ми флаг червен –
ще бъда с вас безкрайно искрен:
на вятъра оставам в плен
високо, някъде под Вихрен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
Хубаво е!
