4 февр. 2009 г., 22:10

По покривите - плачат утрини

1.3K 0 8
По покривите още плачат утрини,
разперили криле след залез тих.
Комините убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.
Ръцете ми бледнеят пред очите ти
и моите очи – изстиват като зимата.
Нима не си простих и не забравих
нощите, в които бяхме тримата.
А по покривите още плачат утрини,
изгряват черни дупки, наместо самота.
И комините – убити, срутени....
Открадват последната надежда,
На града...
Пеят залезите, тъжно за отплата,
и гълъбите свиват в мен гнезда,
а в очите още тихо чака...
Безсънието на вечността...


Автор на снимката : Ивайло Маджаров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честно възхищавам се на хора, толкова вярващи си, че да умеят така да класифицират, определят и лепят етикети. Жалко, че моята слабохарактерност не ми позволява нарцисизма ми да вземе подобни висини
    Какво не отговорих на имеила и почнахме публично нападане ли ?
    За информация, някои хора работим и си имаме и малко по-различни занимания от това да посещаваме разни сайтове Щях да отговоря, когато намеря компютър, поради изгорелия мой такъв, но вече не виждам смисъл.
  • е, имаш още хляб да поядеш, преди да почнеш да "мислиш" за поезия
  • мисля, че не е точно така, но благодаря
  • тия утрини, дето плачат и т.н. са добре, но оттам нататък много клишета, мисля, че е добре да поработиш още
  • Много харесах... А за снимката...наистина плаче утрото

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....