4 feb 2009, 22:10

По покривите - плачат утрини 

  Poesía » De amor
980 0 8
По покривите още плачат утрини,
разперили криле след залез тих.
Комините убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.
Ръцете ми бледнеят пред очите ти
и моите очи – изстиват като зимата.
Нима не си простих и не забравих
нощите, в които бяхме тримата.
А по покривите още плачат утрини,
изгряват черни дупки, наместо самота.
И комините – убити, срутени....
Открадват последната надежда,
На града...
Пеят залезите, тъжно за отплата,
и гълъбите свиват в мен гнезда,
а в очите още тихо чака...
Безсънието на вечността...


Автор на снимката : Ивайло Маджаров

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Честно възхищавам се на хора, толкова вярващи си, че да умеят така да класифицират, определят и лепят етикети. Жалко, че моята слабохарактерност не ми позволява нарцисизма ми да вземе подобни висини
    Какво не отговорих на имеила и почнахме публично нападане ли ?
    За информация, някои хора работим и си имаме и малко по-различни занимания от това да посещаваме разни сайтове Щях да отговоря, когато намеря компютър, поради изгорелия мой такъв, но вече не виждам смисъл.
  • е, имаш още хляб да поядеш, преди да почнеш да "мислиш" за поезия
  • мисля, че не е точно така, но благодаря
  • тия утрини, дето плачат и т.н. са добре, но оттам нататък много клишета, мисля, че е добре да поработиш още
  • Много харесах... А за снимката...наистина плаче утрото
  • Много странно, аз така и го мислех, ма ей къде ми е акъла :D
    МЕрси.
    Някой вижда ли снимката отдолу ?
  • хубаво, Искрице!

    По покривите още плачат утрини,
    разперили крилЕ след залез тих.
    Комините – убити, срутени,
    заспиват вместо С обич - с стих.
  • Място за гнездо е душата ни!
Propuestas
: ??:??