По покривите - плачат утрини
По покривите още плачат утрини,
разперили криле след залез тих.
Комините – убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.
Ръцете ми бледнеят пред очите ти
и моите очи – изстиват като зимата.
Нима не си простих и не забравих
нощите, в които бяхме тримата.
А по покривите още плачат утрини,
изгряват черни дупки, наместо самота.
И комините – убити, срутени....
Открадват последната надежда,
На града...
Пеят залезите, тъжно за отплата,
и гълъбите свиват в мен гнезда,
а в очите още тихо чака...
Безсънието на вечността...
Автор на снимката : Ивайло Маджаров
разперили криле след залез тих.
Комините – убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.
Ръцете ми бледнеят пред очите ти
и моите очи – изстиват като зимата.
Нима не си простих и не забравих
нощите, в които бяхме тримата.
А по покривите още плачат утрини,
изгряват черни дупки, наместо самота.
И комините – убити, срутени....
Открадват последната надежда,
На града...
Пеят залезите, тъжно за отплата,
и гълъбите свиват в мен гнезда,
а в очите още тихо чака...
Безсънието на вечността...
Автор на снимката : Ивайло Маджаров
© Свобода All rights reserved.
