4.02.2009 г., 22:10

По покривите - плачат утрини

1.3K 0 8
По покривите още плачат утрини,
разперили криле след залез тих.
Комините убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.
Ръцете ми бледнеят пред очите ти
и моите очи – изстиват като зимата.
Нима не си простих и не забравих
нощите, в които бяхме тримата.
А по покривите още плачат утрини,
изгряват черни дупки, наместо самота.
И комините – убити, срутени....
Открадват последната надежда,
На града...
Пеят залезите, тъжно за отплата,
и гълъбите свиват в мен гнезда,
а в очите още тихо чака...
Безсънието на вечността...


Автор на снимката : Ивайло Маджаров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честно възхищавам се на хора, толкова вярващи си, че да умеят така да класифицират, определят и лепят етикети. Жалко, че моята слабохарактерност не ми позволява нарцисизма ми да вземе подобни висини
    Какво не отговорих на имеила и почнахме публично нападане ли ?
    За информация, някои хора работим и си имаме и малко по-различни занимания от това да посещаваме разни сайтове Щях да отговоря, когато намеря компютър, поради изгорелия мой такъв, но вече не виждам смисъл.
  • е, имаш още хляб да поядеш, преди да почнеш да "мислиш" за поезия
  • мисля, че не е точно така, но благодаря
  • тия утрини, дето плачат и т.н. са добре, но оттам нататък много клишета, мисля, че е добре да поработиш още
  • Много харесах... А за снимката...наистина плаче утрото

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...