8 окт. 2010 г., 10:16

По повод... 

  Поэзия
491 0 5

По повод... (не)навършването на „Петстотин лета„ 

 

 

 

 

Какво ли вещаят след тебе звездите?

Любов ли? - съмнявай се в тази лъжа,

че слънцата предоха себе си и  лъчите

на онези (без)крайни петстотин лета.

 

Зная, помниш безсилните брътвежи

и непонятните причини за дъжда,

войните и безплодните метежи,

родили безтегловната във нас тъма.

 

Зная, горди са и във кафез орлите,

в решетки се блъскат оплешивели крила.

Разтворят ли ги, ще строшат илюзиите,

парчетата ще станат песъчинки по брега.

 

Ето така умират слънце, мечтите,

ето така те предавам на тях – отминала.

Зная, след теб ще обикна сълзите

и с  тях ще Съм... ще съм обичала.

 

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??