По повод...
По повод... (не)навършването на „Петстотин лета„
Какво ли вещаят след тебе звездите?
Любов ли? - съмнявай се в тази лъжа,
че слънцата предоха себе си и лъчите
на онези (без)крайни петстотин лета.
Зная, помниш безсилните брътвежи
и непонятните причини за дъжда,
войните и безплодните метежи,
родили безтегловната във нас тъма.
Зная, горди са и във кафез орлите,
в решетки се блъскат оплешивели крила.
Разтворят ли ги, ще строшат илюзиите,
парчетата ще станат песъчинки по брега.
Ето така умират слънце, мечтите,
ето така те предавам на тях – отминала.
Зная, след теб ще обикна сълзите
и с тях ще Съм... ще съм обичала.
© Николина Милева All rights reserved.
