11 янв. 2007 г., 11:59

По прашния път 

  Поэзия
606 0 2

По прашния път

(И чакъла)

Вкиснат

Вървя и стопирам

Но никой не ме вижда

 

(само вятъра може да прочете мислите

на детето, което знае къде отива)

 

Когато порастна,

Каза малкия недостатък,

Ще бъдем ли отново двамата

 

Прегърнах го и му обещах

 

На следващата сутрин се събудих

Свит като топче

Тумор

И разпръснах страховете си да се трудят

 

Изкопай проход в тази плът

Тунел, през който да минава прашен път

(И чакъла)

За да мога да стигна отвъд

Разбиранията на другите

 

И малките работливи миньори

Се захванаха да рушат живота ми

 

Под небето, което откриха един ден

Зрееха плодовете на разтревожени

Майки

И прегърбени статуи

В гробищни паркове

 

Цял живот се редим на опашки

И се бутаме

Тъпчем

Изпреварваме

За да стигнем до мястото

 

Сложи две цветя там

Да има нещо

Което да спира вятъра

Защото никой друг оттук не минава

 

Чакам да спре някоя кола

И да издълбае името ми в камъка

Защото аз вече не мога да се преборя

И пускам пред мен останалите

 

Цял живот строим опашки

И правила, които не спазваме

 

И пътища

(И чакъла)

 

И обувките ни се изтъркват от бачкане

 

Аз вече не мога,

Каза малкия недостатък

И се пръсна в утробата

Преди да се родя

 

Оттам нататък

Всичко тръгна наобратно

И смъртта ми даде начало

На което някой се зарадваха

Миньорите прекратиха стачката си

И изнасилиха малкото останало

Къшейче живот

Като червеи изгнила ябълка

 

Наздраве,

Каза бащата

И изби всички новородени, за да няма с кого да се състезава

И искрите в очите му си отдъхнаха

Но на мен вече не ми пукаше

Защото бях остарял

И бях голям недостатък

В света на построения им ред

На дългите опашки

Където всички чакат

Да свършат терзанията им

 

А пътя

(И чакъла)

Си остава

 

Малко по-отъпкан

По-кален и...

Все натам...

 

10.01.2007

 

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не съм си и помислила че ще напишеш слаб стих но от това настръхнах!!!
  • Направо настръхнах докато го четях,много трябва да си преживял на тези години за да пишеш така.Знам го от личен опит,поздрави за силния стих, и се усмихни напук на всичко.Успех!
Предложения
: ??:??