Jan 11, 2007, 11:59 AM

По прашния път

  Poetry
733 0 2

По прашния път

(И чакъла)

Вкиснат

Вървя и стопирам

Но никой не ме вижда

 

(само вятъра може да прочете мислите

на детето, което знае къде отива)

 

Когато порастна,

Каза малкия недостатък,

Ще бъдем ли отново двамата

 

Прегърнах го и му обещах

 

На следващата сутрин се събудих

Свит като топче

Тумор

И разпръснах страховете си да се трудят

 

Изкопай проход в тази плът

Тунел, през който да минава прашен път

(И чакъла)

За да мога да стигна отвъд

Разбиранията на другите

 

И малките работливи миньори

Се захванаха да рушат живота ми

 

Под небето, което откриха един ден

Зрееха плодовете на разтревожени

Майки

И прегърбени статуи

В гробищни паркове

 

Цял живот се редим на опашки

И се бутаме

Тъпчем

Изпреварваме

За да стигнем до мястото

 

Сложи две цветя там

Да има нещо

Което да спира вятъра

Защото никой друг оттук не минава

 

Чакам да спре някоя кола

И да издълбае името ми в камъка

Защото аз вече не мога да се преборя

И пускам пред мен останалите

 

Цял живот строим опашки

И правила, които не спазваме

 

И пътища

(И чакъла)

 

И обувките ни се изтъркват от бачкане

 

Аз вече не мога,

Каза малкия недостатък

И се пръсна в утробата

Преди да се родя

 

Оттам нататък

Всичко тръгна наобратно

И смъртта ми даде начало

На което някой се зарадваха

Миньорите прекратиха стачката си

И изнасилиха малкото останало

Къшейче живот

Като червеи изгнила ябълка

 

Наздраве,

Каза бащата

И изби всички новородени, за да няма с кого да се състезава

И искрите в очите му си отдъхнаха

Но на мен вече не ми пукаше

Защото бях остарял

И бях голям недостатък

В света на построения им ред

На дългите опашки

Където всички чакат

Да свършат терзанията им

 

А пътя

(И чакъла)

Си остава

 

Малко по-отъпкан

По-кален и...

Все натам...

 

10.01.2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • не съм си и помислила че ще напишеш слаб стих но от това настръхнах!!!
  • Направо настръхнах докато го четях,много трябва да си преживял на тези години за да пишеш така.Знам го от личен опит,поздрави за силния стих, и се усмихни напук на всичко.Успех!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...