По презумпция
По презумция
Изстрадах всеки ден от този Ад,
събирах си оглозганите кости,
преписах Данте, падах и горях,
научих се и да живея просто.
Препъвах се в замръкнали мъгли,
прерязах си и мостове студени
и преоткривах пак приятели добри,
които неизменно са до мене.
И питам се, с кого ли след това
ще си деля трапезата и хляба,
леглото си, мечтите си, съня,
с кого ли аз живота си ще пазя.
Защото чак сега разбрах, че има Рай,
но той е вътре в нас и се открива,
когато във душата ни е май,
когато в нея ти света си сбираш.
И по презумция не мога аз
със вас да споря, не ми е потребно,
животът си е мой и не е грях,
че няма да го споделя небрежно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Великова Все права защищены
