По презумция
Изстрадах всеки ден от този Ад,
събирах си оглозганите кости,
преписах Данте, падах и горях,
научих се и да живея просто.
Препъвах се в замръкнали мъгли,
прерязах си и мостове студени
и преоткривах пак приятели добри,
които неизменно са до мене.
И питам се, с кого ли след това
ще си деля трапезата и хляба,
леглото си, мечтите си, съня, ...