По презумпция

Feb 17, 2017, 11:58 AM

Poetry » Phylosophy

702 0 3

По презумция

Изстрадах всеки ден от този Ад,
събирах си оглозганите кости,
преписах Данте, падах и горях,
научих се и да живея просто.

Препъвах се в замръкнали мъгли,
прерязах си и мостове студени
и преоткривах пак приятели добри,
които неизменно са до мене.

И питам се, с кого ли след това
ще си деля трапезата и хляба,
леглото си, мечтите си, съня,
с кого ли аз живота си ще пазя.

Защото чак сега разбрах, че има Рай,
но той е вътре в нас и се открива,
когато във душата ни е май,
когато в нея ти света си сбираш.

И по презумция не мога аз
със вас да споря, не ми е потребно,
животът си е мой и не е грях,
че няма да го споделя небрежно.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси_Еси (Еси)

2017-02-18T08:07:30+02:00

Чудесен стих!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-17T21:23:14+02:00

Силно!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-02-17T13:54:13+02:00

Пази живота си само за шепа приятели, стигат ти и винаги умната. Харесах!