16 нояб. 2012 г., 22:05

По пълнолуние 

  Поэзия
796 0 0
Не ги пусках,
но те изпълзяха...
Моите вълци
започнаха бавно
от дупките да се измъкват.
Повикани,
притеглени,
помамени
от тази чужда гравитация,
събраха се на хищен пир.
И срещу кръглата и пълната
небесна прелъстителка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??