По пълнолуние

16.11.2012 г., 22:05 ч.

Поезия

788 0 0

Не ги пусках,
но те изпълзяха...
Моите вълци
започнаха бавно
от дупките да се измъкват.
Повикани,
притеглени,
помамени
от тази чужда гравитация,
събраха се на хищен пир.
И срещу кръглата и пълната
небесна прелъстителка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По пълнолуние

Искате да прочетете повече?

Предложения