По пълнолуние
Там, нейде, в мрака
седя намръщен и чакам.
След толкова грешки
и коварни заблуди,
някой прогледнал,
дано се събуди.
Времето сякаш,
капка по капка,
бавно се стича.
То за нийде не бърза!
Дори ми се чуди.
Още ли вярвам,
че света ще пробудя ?
Какво пък? Не зная.
За пророк май не ставам,
но виждам му края.
Светът полудял е.
И лека полека
човек ще погуби човека.
Че..толкова алчност
се е събрала..
И Господ ще трябва
да почне отначало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Делчев Все права защищены
