Там, нейде, в мрака
седя намръщен и чакам.
След толкова грешки
и коварни заблуди,
някой прогледнал,
дано се събуди.
Времето сякаш,
капка по капка,
бавно се стича.
То за нийде не бърза!
Дори ми се чуди.
Още ли вярвам,
че света ще пробудя ?
Какво пък? Не зная.
За пророк май не ставам,
но виждам му края.
Светът полудял е.
И лека полека
човек ще погуби човека.
Че..толкова алчност
се е събрала..
И Господ ще трябва
да почне отначало.
© Живко Делчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
