21 мар. 2017 г., 23:02

По пътеката 

  Поэзия » Пейзажная
334 0 1

 

 

 

 

 

Невидим, в тишината
се прокрадва лъч,
нещо шушне във листака -
вятърът, нали е мъж,
нежно се прегръща 
със гората...

 

Чувам нейните въздишки
с всяка вейка, с всеки лист
и засрамен, че подслушвам 
скришом,
за ехо се провиквам... 
самотен завистлив турист...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??